Каква според вас е цената на живота? Някои казват, че е безценен, други успяват съвсем реално да си закупят собствен или чужд... Пък за трети е на цената на един куршум. Обяснения има хиляди, но как е в реалността?
А питали ли сте се каква е цената на Смъртта? Може ли тя да се подкупи, изиграе, забави...? В древните окултни науки това е възможно - както да се предизвика, така и да се предотврати смъртта.

Е, по тази логика явно някой се опитва да предизвика моята смърт. Или поне иска да страдам... Много! 

Странно е. От няколко дни мисля усилено по този въпрос, продължавам да мисля и сега. На кой съм сторил зло през живота си, за да се опитва толкова упорито да ме кара да страдам? Винаги съм давал всичко от себе си и в приятелството и в любовта и макар да са ме разочаровали и наранявали не веднъж, никога(!) до сега не съм мислил злото на никой. А напоследък забелязвам намеци и действия на различни хора, насочени срещу мен. Странното е, че продължавам да прощавам и забравям. Все пак това са душевни състояния, които подтикват към подобно поведение, а аз не мога да контролирам мислите на никой. А и не съм аз този, който може да съди другите...

Не случайно преди време пуснах темата за първичната емоция. Не просто осъзнах каква шега би ми изиграла тази емоция, ако й се отдам, но исках и вие да се замислите върху това... А зная, че почти всеки човек инстинктивно се отдава на първичната си емоция и реагира по необясним начин, който може да му навлече много неприятни изненади в последствие. Но стига за нея, темата е друга...

Нека премина по същество и разясня какво ме накара да повдигна въпроса за цената на смъртта. Всъщност днес ме блъсна кола. Не каква да е кола, а масивен оф-роуд на Хонда. Полетях си малко заедно с колелото и се топнах в една добре разкаляна локва. То като се замисля добре, че не ме блъсна някой циганин с Жигули така, както си минавах през циганската махала. Понеже шофьорът се оказа съвестен и спря да види дали съм добре. След като видя, че съм бесен, но мога да ходя реши да компенсира по някакъв начин инцидента и ми плати известна сума, с която да покрия щетите. Благодаря! Вярно е, че беше невнимателен на пътя, но поне не се измъкна, оставяйки ме да си го псувам, лежейки в калта.

Та това ли е цената на живота? Една банкнота? 
Може би...

Странното е и друго. Замислих се колко лесно човек може да си отиде от този свят без дори да се сбогува с близките си. Ей така - за един миг. И никой не би разбрал, или поне не навреме. Колко лесно се отнемат толкова неизказани думи и неизвършени дела... Колко лесно човек се превръща в спомен... Просто за миг.

Е, за щастие оцелях. Все си мислех, че мисията ми на тази земя е изпълнена и мога да си отида спокоен. Но не, явно има какво още да се случва с мен, явно това не е края.
 
А не веднъж изигравам Смъртта. Защото инцидентите и рисковите моменти, в които съм оцелявал, са отнемали безброй човешки животи. Дори ми се роди и такъв прякор - веселия самоубиец. Затова се питам... Каква е цената на Смъртта? Какво я кара да отлага визитата си при моята особа? Едва ли някой може да каже...



Но отново оцелях!

сори... след такива инциденти си настръхваш като си мислиш как си бил на косъм. Мен ако питаш, ако някой се опитва да предизвика смъртта ти ... така е. Също явно има някой, който усилено се старае да ти помогне да не си идеш преди времето... Много съм му благодарна на този втория...

Според мен всичко това са знаци. И... Права си. Но защо им трябва да се "бият" за мен? Един да иска смъртта ми, а друг да ми помага. В постинга написах, че явно има още недовършени неща, щом все още съм на този свят.

Някои ще кажат просто "Всичко е до късмет", но за мен е много повече...

И за пореден път се обеждавам, че живота не минава като на лента, дори не разбираш какво е станало... И ако изходът беше фатален за мен, едва ли щях да разбера какво ми се е случило... Просто миг...

всички хора си имат черни дни. Понякога те са повече от необходимата доза писимизъм, която е необходима на човек, но всичко продължава. Това че си добре след инцидента е добре :) понякога на човек му е необходим малко хаос, за да се замисли. може би трябва да пътуваш с градския транспорт (това е шега разбира се).

че животът на всеки един от нас е по-ценен отколкото можем да си представим - дори да го наричаме ценен. Говорили сме си с познати, че какво толкова, кой съм аз... но може би не е така. Според мен наистина всеки си има мисия в живота - нещо или неща които трябва да постигне...

@ koko6kataaa
Според мен нещата, които ми се случват не могат да се нарекат "черни дни". До да - важнто е, че всичко продължава :-)

@ longrun
Аз също съм на мнение, че всеки от нас си има някаква заложена цел, която трябва да постигне. И този инцидент ми показа, че моята цел още не е изпълнена :-)

на един спомен от една приказка от моето детство. Може да се окаже малко дълго, но моля за внимание: имало едно време едно момче което станало син на Смъртта. Тя му обяснила, че има шанс да спаси хората обречени , когато застане до главата им. Минали години, младежът служил вярно, но един ден се разболяла майка му, Смъртта застнала до глава й и била готова да я отнеме, тогава синът обърнал майка си и я спасил. Това е една стара славянска приказка разказана вкратце. Може би и ти имаш такъв хранител. Пази се:)

Интересна приказка и макар малко трудно да схванах сюжета, замисъла ми хареса.

Благодаря ти, ady! :-)

много интересен постинг, аз също много пъти съм се замисляла за подобни неща и съм стигнала до извода, че никога не можеш да знаеш накъде ще те завърти живота. Затова казвай (и показвай-по-важното) на хората, които обичаш това всеки ден, за да знаеш, че те никога няма да се съмняват в това! Поздрави от мен

Интересно, че прочетох този постинг, защото и аз преживях катастрофа в събота. Отивахме с мои приятели в Сърбия до Ниш с един Мерцедес 190ка и в "просеката" както му викат братята сърби, в планината откъдето минава р. Нишава, който е ходил знае, та там попаднахме на чудна ситуацийка. Нашия шофьор е много опитен 45 годишен, понеже както знаете там движението е много натоварено, често се изпреварват ТIR-ове, та и ние така тръгнахме да минаваме 2 поредни тир-а и вече на втория( имам предвид предния) отсреща от завоя се появи още един, но вече не в нашта посока :))), разбирайте беше мно'оооо близо. Ние вече бяхме почти до кабината на тир-а(страничния), дадохме десен, при което естествено се ударихме в страничния тир и смачкахме цялата дясна страна и след това незнам как точно стана, но успяхме да се мушнем вдясно милисекунди преди да връхлети отсрещния и то без да закачим отново десния тир. Разправям цялата случка за да ви обясня нашата реакция. През цялото време ( около няколко секунди :о)))) никой от нас не се изплаши, всички бяхме като наблюдатели, следящи развоя на събитията, знаейки, че нищо лошо не може да се случи. И четиримата се занимаваме с йога и знаем, че това наше тяло е просто дреха на душата и все някога ще трябва да я съблечем, но в такива моменти можеш да провериш докъде си стигнал в своето духовно развитие. По някакъв начин усетихме, че сме просто защитени.
Приятен ден.

Защо "се бият" точно за теб ли?
Ами за всеки от нас, за всяка човешка душа "се бият" - да ги наречем тъмните и светлите сили, проявени чрез хора и случки.
Поздрав за хубавия пост и за това, че търсиш отговор на подобни въпроси!

мисля че беще некромания...Това е лошо.Когато човек прекалено говори за смъртта,за духове и призраци се самопогубва.Никой не ти мисли лошото,понякога се случва да сме неудачници, но трябва да можем да се оттърсим от черногледството и да гледаме по-оптимистично на нещата.След всеко зло идва и добро.В природата има относително равновесие..Пожелавам ти опитимизъм и щастлив Живот!!

може да струва един часовник, или 2 лева, или кой знае още какво. Всички сме свидетели на такива случай, случаи определящи цената й.
Отиваш си от този свят и винаги има нещо което не си казал на близките си, нещо което не си направил за тях. Затова смъртта е нелепа, защото е неочаквана в повечето случаи.
По отношение на "мисията" ти, ако е изпълнена, то ти просто ще си отидеш от този свят. Всеки има определена мисия, има задачи които трябва да свърши през съзнателния си живот, и когато измине пътя предначертан му от Бог, или ако щеш от съдбата, то той отстъпва мястото на друг, който да ги продължи. Тогава си отива от този свят.
Може би трябва да се замислиш, защо все на теб се случват тези неща, какво не е както трябва, кои са причините, защото тези случки са само следствие от нещо незавършено, или не направено или ...просто трябва да се върнеш малко назад във времето и да анализираш. Желая ти успех.

Важното е че си добре сега... Да, може би мисията ти тук още не е изпълнена, Инти...
:)*

значи има още път пред теб...но не е важно откъде идваш и накъде вървиш а дали си щастлив по пътя....пожелавам ти го

...наистина е яко.Обаче ---омръзва.Ставаш небрежен,чувствителността ти се притъпява,усета ти за опасност---избледнява...започваш да свикваш---заживяваш с чувството ,че си безсмъртен!?
А би могло ,тези премеждия да те подготвят и подтикват да извършиш нещо,което подсъзнателно те мъчи ...съсредоточавай се ,изостряй вниманието си ---нещо витае около теб... Не пропускай и най-дребните неща ,за да решиш тоя ПЪЗЕЛ,наречен живот!Нека добрия късмет да е с теб!Успех!

по темата: P.O.D. Alive: http://youtube.com/watch?v=NA7aetH5mdY

Дам... :-)

Благодаря ви! :-)