Панагюрското съкровище

Рогозенското съкровище

Боровското съкровище

Най-известните български съкровища

В момента и трите се завърнаха от своята „екскурзия” по света и се намират в Националния исторически музей.

След като разбрах новината, веднага грабнах фотоапарата и се запътих за родната столица. Там, входът на музея се таксува 1лв. за учащи и 10лв. за нормален билет.  Освен това има допълнителна такса за снимки – 10лв. Снимането с телефони е безплатно. Аз, разбира се, си заплатих таксата и влязох с бодра крачка и три чифта батерии в музея.

Там, на централно място, бе изложено панагюрското съкровище. Само на сантиметри от мен, зад стъклото стояха уникални произведения на изкуството, които са с неизмерима стойност! За първи път виждах на живо истинско тракийско съкровище от 23 каратово злато в пълното си изящество.  Огледах предметите от близо и останах удивен от майсторството, с което са създадени.

Не мисля да изпадам в подробности относно съкровищата, но ще ви покажа част от снимките, които направих. Ако щракнете на някоя от тях, ще я видите в по-голям размер.

Панагюрското съкровище:

    

  

 

 Рогозенското съкровище:

   

  

  Боровското съкровище:

   

 

   

Разбира се в Националния исторически музей се помещават още много съкровища и находки от хилядолетия до наши дни. Разглеждайки и тях успях да оценя още по-високо съкровищата на древните траки. Останах удивен от финото майсторство, с което са създадени. Затова оставам с впечатлението, че траките са били перфекционисти, които не са служели на силите, а са подчинявали силите в своя услуга.

Сигурно си мислите, че говоря глупости, затова смятам да се обоснова. Имах шанса да посетя няколко тракийски храма и да ги сравня с храмове от по-късен етап от историята на страната ни. Освен това, посещавайки музея, успях да сравня и съкровища от различни епохи, както и различни съкровища от една епоха. Направи ми впечатление начинът, по който са създавани тези произведения. В изработката на тракийските примерно си личи хармонията на всеки детайл спрямо цялото произведение. Направени са по начин, който да доставя наслада на този, който ги използва. Не са създавани да впечатляват, а да наслаждават. Докато в съкровищата от по-късната ни история си личи впечатляващата крещящост на всеки детайл, сякаш всеки детайл измества погледа на цялото към себе си и се получава конфликт.  За пример ще ви приложа една златна колесница от дълбока древност, сравнена с дарохранителница от късното средновековие. И двете са дело на даровити майстори златари, в които те са вложили много талант и желание.

 

 

 

Забелязвате, че и двете произведения са много детайлни и са направени с много желание. Но ако при колесницата виждаме цялост, оформена в детайли, то при дарохранителницата с форма на храм виждаме детайли, струпани до цялост. В забележка ще кажа, че колесницата е висока само около 3-4 сантиметра, а храмът е около 35-40 сантиметра!

Друго, което ми направи впечатление е обедняването на населението с годините. Ако забелязвате, тракийските съкровища са с много висока чистота на благородните метали и са доста масивни. По тях личи, че не е пестен материал, а е използван толкова, колкото е необходим за достигане на съвършенство. Забелязваме, че траките са били много богат народ, който не е ценял златото като стойност, а като качество.

Ако разгледате музея подробно по епохи, което е лесно, защото всички артефакти са подредени в отделни зали по епохите на тяхното създаване, ще забележите много интересна подробност – религията пречи на изкуството! Забелязва се, че при траките предметите и храмовете са създавани с изключителна точност и перфекционизъм. Това личи и от предишния ми пост за могилите край Казанлък.

Докато по време на християнството всичко се променя по коренно различен начин. При християнството от ХІ – ХІІ в. забелязваме неточност в изграждането на храмовете. Появяват се кривини в стените, различна дебелина на мазилката. Освен това боите, използвани за стенописите са нетрайни и избледняват с времето. А ако си припомним могилата Оструша и нейния тракийски храм, ще забележим, че там без реставрация са запазени и до днес стенописите с доста ярки цветове, а стените са дялани по конец.

Има още доста интересни предмети и съоръжения, които ми направиха впечатление в този музей. Сред тях е златният часовник на граф Игнатиев, който изписва времето по много оригинален начин!

Друго много интересно творение е макетът на първия български летателен апарат, изработен от пионера на българската авиация Харалампи Джамджиев през 1902 г., който представлява крилато колело с механизъм за размахване на крилете и носи името орнитоптер.

Могат да се видят още много оригинали на старинни книги, сред които и препис на История славянобългарска.

Можете да видите и доста оръжия и лични вещи на български възрожденци, сред които и на Васил Левски. На разположение са също и възстановки на стаи и обичаи от бита на българина. За съжаление беседи не се организират или поне аз не забелязах такова нещо, но въпреки това надписите са достатъчно красноречиви ориентири.

 

Красота ... трябва и аз да отида да ги разгледам някой ден :) Леле наистина си заслужаваше чакането на поста, благодаря ти това е направо прелест. Добре, че поне част от нашите си български съкровища сме успяли да опазим от иманяри и износ в чужбина. Тези съкровища доказват колко сме талантливи и че трябва да се гордеем с това че сме българи. Благодаря ти

И аз благодаря, че проявяваш търпение и интерес към тези красоти. Виждам, че са доста малко хората, които се интересуват от тези неща или поне блогърите не са сред тях.

Затова съм решил да създам сайт, посветен на България и там ще го изпълня със статии и информация за българската древна история и съкровища. Даже си поръчах професионален фотоапарат и точа ноктииии :)))

Поздрави! :)

Много се радвам, че имаш такива идеи в главата, това е много похвално :))) И аз съм започнала да си правя отделен сайт в който съм намислила да сложа и разни неща за красотите на България. А относно интереса на блогърите ... ще се въздържа от коментар :)))