Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2007 23:12 - За първите компютри, политиката и философията (разсъждения на един болен мозък)
Автор: inti Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1359 Коментари: 3 Гласове:
0



Вече разбрахте, предполагам, че не ми се пише. Но пък иначе е хубаво човек да попише отвреме навреме. Особено в тоя студ ставите се раздвижват, та няма опастност да хванете ревматизъм. Иначе представяте ли си какво щеше да е ако само браузвахте (ама как обичам тез български думи). Аз така си спомням като малък обичах да играя игри. И зимата, като изпаднехме в състояние на ваканция, аз сядах пред компютъра и почвах да създавам архангели или дракони... Пък по някое време решавам да се почеша или каквото и да било, което би ме накарало да си отместя ръката от мишката и установявам, че ръката ми е замръзнала във формата на мишката. УжасТ! Само дето не беше залепнала за нея.

Та затова е хубаво човек да пише. Ама да ви кажа... Пък като влязох в университета ми се наложи да пиша на хартия. Ей, най-омразното нещо. Да хвана химикал и да пиша на хартия. Хем помагам за унищожението на природата, хем ми гадно. Аз затова пишех с тънкописци, та поне да не ми е гадно. Пък природата... тя е свикнала. И тогава с нетърпение чаках да почнем лекции в залите, където имаше компютри, щото си записвах лекциите в компютъра. Будала! От малък кълва клавиатурата, та ми е по-лесно. Пък и по-четливо пиша на клавиатурата някак си... 

Това ме навежда на спомените за първия ми компютър. Ей, сериозна машина беше! Хоризонтален, а върху него монитора. То монитор е силно казано, ама изкарах 5-6 годинки с него. Ама за компютъра стана дума. Та значи, представете си щайга, ама от тия за картофите, само че захлупена и отгоре. Той толкова и тежеше. Сякаш беше пълен с картофи. Е, като му свикнах реших и да го отворя. Трябваше да видя какво има в него. То такова чудо на техниката беше... Отварям аз и какво да видя? Някакви платки и сума ти жица. Веднага го разнищих и установих как се вади процесора. В последствие разбрах, че пасва и наопаки, ама компютъра не иска да тръгне. Като го сложих както трябва - тръгна! Ей, желязна машина беше, ама в буквалния смисъл! А клавиатурата? Ох, това чудо на техниката! От обратната й страна пишеше Made in Germany 1985. Тая джаджа беше по-голяма от сестра ми! Даже и буквално! Тежеше над килограм и можеше да служи за самоотбрана. Иначе на мишката много й се кефех. Още си я пазя. То вие виждали ли сте мишка с два бутона и три метра кабел? Най-готиното беше, че можех да си се излегна на леглото в другия край на стаята и да си шаря с мишката по екрана. Не, че можех да видя какво правя на онзи огромен монитор де!

Та за какво тръгнах да ви разправям? А, да! Че от малък кълва по клавиатури. Ми да, така си е. Спомням си, че веднъж ме беше заболяла главата от търсенето на буквите по клавиатурата, щото имах да пиша някакъв проект за училище. Тогава се заинатих и за три дни се научих да пиша по десетопръстната система. Сега не мож ме спря! Бълвам сума ти символи в минута, та понякога чак чакам мислите ми да догонят пръстите. 

Хубаво е човек отвреме навреме да се раздвижва така. То не, че е особено раздвижване, но пък е пирятно. Поне за мен. А пък сега си взех една клавиатурка чудо. Много готино творение! Няма цифров блок и е с ниски бутончета. Направо пръстите ми летят по нея и само галят бутоните й. Нужни са само няколко грациозни движения на пръстите и думите сами излизат на екрана. А пък аз в грацията на  пръстите съм ненадминат. 

Ей на - затова ги бълвам сега всичките тия глупости. От една страна да си запълвам времето, когато искам да си почина, от друга да се наслаждавам на приятното усещане на нежни клавиши под пръстите ми. 

Само да можех да си намеря интересна тема за писане. Пък то какво - пиша глупости. Ама то е така... Много бръмбари имам в главата и всеки си има своето мнение. Как пък два поне не застанаха в обща позиция! Е, то е интересно така. Хем не ми е и скучно. Тъкмо съм се съгласил със себе си и хоп - що пък да не си променя мнението. Само в едно съм категоричен - ще си отстоявам мнението до край! (което и да е то)

Пък има някои хора, дето сядат и пишат разни смислени неща. Развиват теми за политика, глобално затопляне, духовност и хиляди още неща, от които се вълнува човечеството. То като се замислиш какво им е интересното на тия теми?! И без това всяка вечер ги разнищват по новините и то по няколко пъти, в случай че сме ги забравили. Ето, ако вземем политиката... Че то там какво има да му се мисли - тя е като Вселената - огромно, растящо кълбо, където всичко е мътно и понятието мъглявина е най-често срещаното. Или пък природата... Тя пък е като хората - нищо не зависи от нея, пък тя зависи от политиката. Пак опряхме в тая политика! Но да сменим темата. Какво ще кажете за духовността? Събират се цели групи духовни общности и разсъждават над различни проблеми в морален и духовен аспект. Хора, които са посветили живота си на мисълта. Ама и те хора... А хората зависят от политиката. Пак таз политика! То като се замисля май всичко зависи от политиката. Ама нали тя е като Вселената - всичко се съдържа в нея, ама самото съдържание не е точно определено. Ами изкуството? Всъщност то отпада веднага, щото и то зависи от политиката. Само като си спомня, че като бях дванайсет годишно хлапе четях вестници и усмивах политиците в стихотворна сатира... Малииии... Добре, че порастнах! Сега се опитвам да избягам от политиката. Занимавам се с изкуство, от което си изкарвам прехраната и гледам да заобикалям всичко, което има вид на част от Вселената, т.е. политиката. Трудна работа!

Аз пак се отплеснах в глупости, ама то вие не е нужно да ме четете. В крайна сметка ако пусна нещо смислено, то ще си личи още от първите редове. Пък напоследък ме е избило на глупаво философстване, от което няма нужда никой. Ама то е щото днес не е като едно време... Навремето не само философите са били уважавани, ами дори са си подбирали аудиторията. А сега? Сега се радват ако изобщо имат аудитория. Пък на мен татко от малък ми вика, че съм дървен философ. Бе не знам до колко съм философ и от какво дърво съм правен, ама поне ми е кеф да гъделичкам новата си клавиатура.

Ей, ако някой обича да пише, нека си вземе като моята клавиатура. Гарантиран оргазъм в каря на всеки публикуван постинг! Модел A4tech KLS-5UP.

image

Айде стига съм писал, защото едва ли и това ще прочете някой. Раздвижих малко клавиатурата, сега е време да се поразтъпча малко. Що ли не са измислили някаква клавиатура за крака? :)))))


Тагове:   мозък,


Гласувай:
0



1. veras - сори, че ще те разочаровам
01.12.2007 00:27
обаче аз го прочетох, при това от началото до края и дори ми беше интересно... :-D
цитирай
2. inti - ---
01.12.2007 00:30
Ами имала си време, изгубила си го :-P
цитирай
3. veras - мда
01.12.2007 13:37
жертвах го в името на любопитството :-)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 631409
Постинги: 156
Коментари: 834
Гласове: 5092
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031