И вие сигурно сега докато четете седите и си мислите какво ли си мисля аз докато си седя...
Хубава игра на думи се получи :-)
Но всъщност си мисля за съвсем друго...

Случвало ли ви се е да не можете да си намерите място. Имате чувството, че това не е вашия свят, че сте излишни дори на самите себе си... Имате чувството, че ви липсва целия свят... А всъщност ви липсва само един единствен човек - човекът, който обичате. Вашият Свят!

Та за това сега седя и си мисля, но то няма какво да му се мисли толкова. Хората отдавна са му дали име, та ако не могат да си го обяснят, то поне да могат да го назоват... И го наричат Любов.

Ами ужасна работа, да. Хм, случвало ми се е, но някакси ще ми е по-хубаво този единствен човек да не е единственият свят и да не изпразва от съдържание нашия, а да му дава повече цвят, светът да е по-хубав и да принадлежа точно на този свят и на себе си:)

Не казвам единствения, а нашия свят. Има много светове, но само един е нашият. А човекът, с който споделяме този свят му придава смисъла на живота. Без него просто бихме съществували...
Поздрави!

благодаря за поздравите! разбирам какво имаш пред вид. Просто в момента не искам моя свят да се осмисля от някой друг извън мен, колкото и прекрасен да е. Искам аз да му придавам достатъчно смисъл, а любовта да го оцветява допълнително в краски от друго измерение. Това си е само мое усещане, споделям си един вид:) Поздрави на любовта!!